БЪЛГАРИТЕ В АРМЕНИЯ И ЮЖНО ОТ КАВКАЗ – ЧАСТ 1

За най-малко петстотинте години, през които българите обитават предпланините на Кавказ и равнините северно от него, те по един или друг начин се оказват въвлечени в отношения и контакти с народите и държавите южно от тази велики планина. Първият документиран досег на българи със Задкавказието дължим на бащата на арменската историография Мовсес Хоренаци. В своята „История на арменците“ (ок. 482 г.) той съобщава за най-ранната миграция на българи към Армения, случила се най-вероятно през първите години от управлението на арменския цар Валарш II (185–198 г.). Ето какво съобщава единият от „българските откъси“ на Хоренаци:

„Разпускайки западните множества, самият той (цар Валаршак) слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд, които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд. И имената на селата, които били дадени според имената на братята и потомците му, са останали и до днес...“ (Մովսիսի Խորենացւոյ Պատմութիւն. Երևան, 1981, превод мой – П.Г.)

Басеан или Басен е стара арменска провинция с център град Карс, за която Хоренаци изрично споменава, че с идването на българите на Вунд получава името Вананд. Хоренаци обаче заявява, че българите подменят и микротопонимията на областта, давайки свои имена на селата, които към края на V век, когато пише Хоренаци, все още съществували. За съжаление в самата Ванандска (Карска) област, която понастоящем се намира в пределите на Турция, древната селищна топонимия не е запазена, но косвени потвърждения на съобщението на Хоренаци могат да се открият на изток и на запад от Карс. Например на територията на Северна Армения е съществувал аванът (градче или голямо село) на име АЛЦК или АЛЦЕК (срв. с името Алцек на единия от братята на Аспарух). Родом от Алц(е)к бил католикосът (патриархът) Комитас I (615–628 г.), основоположник на арменската средновековна религиозна поезия. Градчето Алцк/Алцек е съществувало най-малкото от първата половина на IV век, защото е споменато от Мовсес Хоренаци във връзка с нашествието на персите в Армения от 359 г. като мястото, където били погребани осквернените от персите останки на арменските царе от Аршакидската династия. Днес селото Алцк/Алцек е известно под името Дзорап. То се намира в южните подножия на планината Арагац, северно от Ечмиадзин, където е седалището на арменските патриарси. Отново в района на Ечмиадзин е съществувало село на име ДОХС или ДОГХС (Դոխս, Դողս, срв. с древнобългарското зодиакално название и лично име Докс). Селищното име е засвидетелствано за първи път у арменския католикос Йоваханнес Драсханакертци в началото но Х век, но поради факта, че се намира в същия район, където е и Алцк/Алцек, може да се допусне, че и двете села са възникнали приблизително по едно и също време – при управлението на Валарш II (185–198 г.) или малко след това. Село Дохс/Догхс съществува и днес на картата под това име (Armenia, Karabagh and Caucasus, Հայաստան, Արցախ և Կովկաս, Arménie, Karabagh et Caucase. USA, AB Geographics, 1994). Интересно е, че подобен топоним е засвидетелстван много пò на запад от днешна Армения. В района на Карадаг (Черната планина) в Киликия са регистрирани клисура и долина с развито лозарство на име ДОСХ. Някога там се е намирал арменският манастир „Айгека-ванк“ („Лозовият манастир“) (Հակոբյան, Թ.Խ., Մելիք-Բախշյան, Ստ.Տ., Բարսեղյան, Հ.Խ. Հայաստան և հարակից շրջանների տեղանունների բառարան. Հատոր Ա. Երևան, 1988). Съвпадението е интересно, защото, както показват изследванията на Катерина Венедикова, през Средновековието в района на планината Карадаг (около Ларенде) е имало българско население, което обаче било дошло от Балканите, а не откъм Кавказ.

**********

Право на запад от някогашната Ванандска област оцелялата древна топонимия също предлага някои много интересни примери. Споменатата по-горе Катерина Венедикова съобщава някои твърде интересни подробности, свързани с издигащия се южно от град Трапезунд Лазистанския хребет и успоредната му река Чорох. Венедикова пише, че в Лазистанския хребет някога е имало една БЪЛГАРСКА ПЛАНИНА (по-рано наричана Париадрес), която в „Данишменднаме“ и в първите османски исторически съчинения е спомената като БУЛГАР или БУЛГАР ДАГЪ (Венедикова, Катерина. Българите в Мала Азия от древността до наши дни. Стара Загора, 1998). За арменците от антични времена Лазистанският хребет е известен с името Пархар, а не като Париадрес (както той бил известен на гръкоезичните автори). През 1908 г. обаче големият арменски ориенталист и арменист Никогхайос (Николай) Адонц съобщава някои твърде интересни подробности за този хребет: „Над Сатала и Байберд се проточват брънките на дълга верига, която върви успоредно на морския бряг откъм Шебин-Караисара към устието на Чорох. Тя се наричала в древността Пархарска или Париадрска планина и частта от нея, преминаваща по течението на Чорох и сега носи древното название Пархал или БОЛХАР...“ Думите на Адонц се потвърждават от някои стари карти от XIX и първата половина на XX век. Например на една стара германска карта средната част от Лазистанския хребет е записана като BALCHAR (БАЛХАР). На югозапад от западния край на хребета Балхар на същата карта е отбелязано селище BALCHAR (БАЛХАР). То се намира на около 4 км северозападно от Байбурт и на около 16 км югоизточно от Трапезунд. През Балхар минавал пътят за Ерзерум (Die Asiatische Türkei. Die Kaukasusländer und West-Persien). На същата германска карта обаче е отбелязано и още едно селище с име BALCHAR (Балхар). То отговаря на днешното турско градче БАРХАЛ, намиращо се в югоизточните поли на Лазистанския хребет и разположено на около тридесетина километра югозападно от град Артвин. Южно от двете селища Балхар и от планината Балхар протича река Чорох. Идентични сведения могат да се открият и в цитирания по-горе „Речник на топонимите в Армения и околните райони“. Под рубриката „Халтийски планини“ са посочени всичките им названия (в арменски азбучен ред): Аржлу, Западнопонтийски планини, БАЛХАР (Բալխար), БАЛХАР ДАГХ (Բալխար դաղ), БАРХАЛ ДАГХ (Բարխալ դաղ), Париадрски планини, БОЛХАР (Բոլխար), Елкези, Елкъзи, Илак-Месджиди, Лазистански планини, Халтийски планини, Пахарски планини, Парадрес, Париадис, Париадрес, Париадреска верига, Париадрос, Парх, Пархар, Пархарски планини, Пархал, планини Пархар, Пархоатрас.

**********

Названията БУЛГАР/БОЛХАР/БАЛХАР на двете гореспоменати селища и на част от Лазистанския хребет едва ли са възникнали в резултат на заселването в този район на група български пленници, които по заповед на ромейския император Юстиниян I били изпратени там след 540 г., след потушаването на бунта на федерата Мундо. Тези названия изглежда са съществували от по-рано, доколкото у Мовсес Хоренаци има един пасаж, който намеква за вторични изселвания на ванандски българи още преди 387 г.

Петър Голийски

*Статията е написана въз основа на: Петър Голийски. „Българите в Кавказ и Армения“ (II–X век). София, 2006. https://tangra-bg.org/…/bblgarite-v-kavkaz-i-armeniya-ii-kh…)

Граници на областта/провинция Вананд и държавни граници на Армения около 380 г.

Топоними южно от Кавказ, свързани с българи, сувари и барсили.